автор: limonka

Изобщо не си мисли, че ще те пусна.
Дълго ще си стоиш зад онази врата.
Какво си облякла тази шарена рокля
и си понесла пълна торба
с плодове, спокойствие, тишина?
И мъдрост ми носиш. За какво ми е тя ?
Имах нужда от нея преди двайсет лета.
А в тези лъскавите пакети какво си увила?
Примамваш ме с пари, успех, кариера,
но колко нерви и болести там си скрила?
Моля те, за любов не ми говори.
Тя любовта Е....
И не ми казвай, че е време моите две слънца
да си имат свои вселени. Това си го знам,
но дори да остана сама, пак не те искам.
Разбра ли? Не ми се прави на добра!
Искам циганско лято да е в сърцето ми
чак до смъртта.