автор: xxlogre

Жените в стаята влизаха и излизаха
говореха за Майкъл
и Анджело
и как всички са лъжливи
                                 измамни
                                            копелета
и трябва просто да го приемем,
защото сме Шекспирови трагедии

а аз си мислех,
че всички сме родени трагедии
по начина, по който се обличаме
и събличаме
           винаги в тъмното
                      или зад нещо,
по начина, по който се прикриваме
срамуваме се, свиваме се в себе си

и си мислех също
какви са мъжете? може би и те си
имат своите собствени трагедии
може би се превиват в ъглите на тоалетните
и плачат за нищо
           или за всичко
                      едновременно
може би също изпитват страх в техните сърца
може би също плачат, когато правят любов
                                 в тъмното
                                            като нас
може би си спомнят какво е било,
когато са били момиченца,
малки, хубави, като бобчета момиченца
вътре в утробите ни

©2009 Elaine, http://wonderlustqueen.deviantart.com