автор: osi4kata

Аз съм Бинчето. На пет години съм и ходя на детска градина. В трета група съм, при г-жа Петрова.

Госпожа Петрова е стара, с големи жълти зъби и брадавица на носа. Много е страшна, но това е само като я видиш. После разбираш, че е красива. Има красив глас и когато се смее, сякаш звънят камбанки. Тя ме научи да си връзвам обувките. Мама не можа, защото е много заета...

Мама работи като секретарка. Все ми обещава да ме води на нейната работа, обаче още не е. Мисля, че работи нещо, за което й трябват лъскави червени нокти, скъпи дрехи и свежо лице. Вечер преди да си легне се маже с пластелин на прах. По лицето. И прилича на Мумията. Татко много не я харесва така. Мръщи се и й казва, че ще му падне рейтингът. Мама се смее. Как няма да се смее... Когато на татко не му е паднал рейтингът, мама така плаче нощем, че косите ми настръхват. Рейтингът на татко много я тормози... Не знам какво й прави и защо татко позволява това да се случва. Веднъж го питах и той отначало не ме разбра, после се смя много и ми каза, че ще разбера, когато порасна. Но защо чак тогава – не ми обясни. Явно е свързано нещо с карането на кола и с високите токчета, защото и за тия работи трябва да съм голяма.

Татко е нехранимайко. Така казва баба Мила, на майка майка й. Сигурно, защото не храни мама. Ама тя мама може и сама да се храни. Освен, че е нехранимайко, татко е и полицай. Гони лошите и като ги хване – те му дават пари. Защо не му дават пари без да ги гони – не знам. Хем знаят, че няма къде да ходят...

Лошите винаги имат много пари. Хем си плащат, хем имат. Трябва да кажа на татко да стане лош. Тогава няма да гони никого, ама няма и да бяга от полицаите. Щом срещне полицай – ще му плаща и ... готово.

Аз, когато порасна ще се оженя. За Леонардо Ди Каприо. Мисля, че го обичам, нищо че е много стар за мене. Виждала съм го как се целува. В “Титаник”. Там умря, за да спаси гаджето си. От тогава съм решила, че ще се оженя за него. Дано да не му е много висок рейтингът обаче...

*****

От дълго време не съм на детска, защото имам шарка. Гледа ме баба Мила. Мама не може да отсъства от работа, тъкмо била влязла под кожата на шефа. Той наистина има много свободно място под кожата си - виждала съм го. На рождения ден на мама. Ама май не е лесно да влезеш там.
Баба Мила е много добра с мен. Чете ми приказки. От една голяма книжка. И чете хубаво. Преправя си гласа. Може да говори като змей.
Вчера й казах как мама плаче силно понякога, когато онзи гаден висок рейтинг я тормози. Баба Мила се изчерви цялата. И по шията й даже се появиха червени петна... После каза, че хубавите ябълки ги ядели свинете. Слава Богу, не каза нищо лошо за татко. Аз така си и знаех - той не е виновен. Явно Рейтингът е по-силен от него. Само не ми стана много ясно това с ябълките и свинете, ама карай - като порасна..
Баба Мила живее сама. Дядо Игнат е умрял преди да се родя аз. От рак. Раците са отровни, защо хората ги ядат - не зная. Та, така... Апартаментът на баба е голям. Има вана в банята и аз много обичам да плувам в нея, но сега - не може. Не е хубаво за шарката ми.
Мама идва почти всяка вечер да ме вижда, а татко ми се обажда по телефона. Сутрин. Вечер работел до късно. Лошите ги има най-много вечер.
Снощи, когато мама дойде - очите й бяха зачервени. Баба я попита какво е станало и тя се разплака. Каза, че на Мишо майка му й се обадила по телефона. Мишо е мой приятел от детската. Та майка му на Мишо й казала, че госпожа Петрова била в болницата. Някакви маркомани я пребили. Аз съм чувала и преди за маркоманите. Те си бият едни много скъпи инжекции. И не ги е страх. Мен много ме е страх от инжекции.
Същите тия луди хора пребили госпожа Петрова и й взели 20 лева. Толкова имала в чантата си. Не е трябвало да я пребиват. Тя и сама щеше да им ги даде... Толкова е добра!
Много ми е мъчно за нея. Разплаках се и аз. Казах на мама да накара татко да ги хване и да не ги пуска, дори и да му дадат много пари. Ама те и без това сигурно нямат - щом са взели от госпожа Петрова.
Дано, когато оздравея и се върна в детската, госпожата да е там....

****************

Оздравях. Баба Мила каза, че ме е опазила и няма да имам белези от шарката. Нощем ми слагаше на ръцете ръкавички - като се чеша да не разранявам пъпките. Много ме сърбяха... Ама ми мина вече.
Тази сутрин тате дойде да ме взема и ме закара на детска градина. Татко е много нервен, след като се срещне с баба. Когато останахме сами я нарече "стара чанта" и "флигорна". Цял път говори лоши работи. Викаше на другите "педали", защото караха бавно. На един светофар обаче и той се забави, добре че му казах, че педалите вече тръгнаха... Иначе щеше да светне пак червено.
Тате, когато ме оставя в детската, винаги ме целува по бузката с бемката, а мама по другата. Днес тате забрави да ме целуне. Много бързаше... Може би гони хулиганите, дето пребиха госпожа Петрова.
Нея още я няма. Питах госпожа Методиева дали ще се върне скоро, но тя замълча. После Мишо ми каза, че госпожа Петрова била в "кома", което ще рече, че е в несвяст.
Госпожа Методиева е млада и пуши цигари. Мама също пуши. И баба Льонка (на татко майка му) нищо, че не е млада.
Ама госпожата пуши в тоалетната, защото не й дават в стаите, в които седим ние. И на двора не й дават да пуши.
А мама пуши навсякъде и после си мие зъбите - да са й бели.
Та, така... Госпожа Методиева не може да пее хубаво. Гласът й е много тънък. И приказки не знае да разказва... Ние си играем сами.
В нашата група има една Симона, която е много гадна.Има златен пръстен и се хвали, че били много богати... Нали, ако са богати ще й вземат жена да я гледа? Лъже! Казва, че е пътувала със самолет много пъти и че нашата кола е смешна.
Нашата кола е хубава! Червена е и има прозорец на тавана...
Някой ден ще й оскубя буклите на тая Симона. Нищо, че мама не дава!
За обяд имахме доматена супа и кремвирши. Десертът беше ябълка... Лелките все ни карат да си изяждаме цялата супа. Ако не си изядем кремвиршите не ни се карат... Аз мразя доматена супа. Има люспи в нея и няма сол. Казах, че ме боли корема и не ядох...
След обяд ни изведоха на двора. Играхме на пясъка и аз хвърлих малко пясък в очите на Симона. Ей, така... Исках да плаче. Тя се разциври силно, дойде госпожа Методиева и ми се скара. Каза, че ще говори с мама. Симона веднага спря да циври. Гаднярка!
Сега седя на пейката и си мисля за живота. Ще кажа на тате да купи нова кола...

***************

Днес ходих за пръв път на погребение. Госпожа Петрова умря. Мама не искаше да ме взема, но аз настоях. Татко мисли много и накрая ме взеха. Беше тъжно. Всички плачеха, а една баба само викаше високо "Цанке-е-е-е, Цанке-е-е-е, къде ме оставяш?...". Казаха, че тя била на госпожа Петрова майка й.

Лицето на госпожата беше лилаво-зелено и подуто. Хората шепнеха, че "мръсниците са я ударили с нещо тежко по главата".
Заровиха я в земята. Не искам никога да ме заравят там. Сигурно е студено и страшно.
Не знам как ще се върна в детската. Без госпожа Петрова не
е хубаво там. Засега няма да ходя, защото ще тръгваме на море....

Морето

Вчера събрахме багажа за морето. Мама си взе цял куфар с дрехи. Татко я пита дали има намерение изобщо да се връща. Той си взе само едно сакче. Не ми дадоха да сложа Бони в багажа си. Бони е любимката ми. Не е барби, но е прекрасна. Ще гледам довечера тайно да я пъхна в сака на татко, че там има повече място.

Следобяд, най-накрая, мама ме заведе на нейната работа... Имала да довършва нещо.
Офисът на мама е малък, но хубав. Има компютър, кафемашина и кожен диван. Има и много папки,наредени по рафтове на стената. Шефът на мама (онзи с голямата кожа) ме почерпи с бонбонче и ми каза, че ще стана красавица като мама. Очите му са лъскави и приличат на стъклени топчета. Тате казва за него, че е като "разгонен тлъст заек напролет" и щял да му счупи рогата някой ден. Аз съм сигурна, че зайците нямат рога, ама той тате все такива смешни работи говори.
Мама бързо си свърши работата, казахме "чао" на Шефа и тръгнахме. По стълбите срещнахме мамината заместничка - една лелка с къса пола и прозрачна блузка. Двете с мама си говориха като приятелки, но като тръгнахме мама със стъснати зъби и тихо каза - "Кучка!". Сигурна съм, че нарече така заместничката.

Вечерта дойде баба Мила да вземе ключове от нас за да полива цветята, докато ни няма. И да ни изпрати. Татко веднага се сети, че има среща с един човек по работа и излезе. По-добре, че имаше работа, иначе щеше пак да се ядоса. Баба Мила ми даде 20 лева за морето - да си купя дюшек и да плувам с него. Баба е добра. И ме обича. И мама обича, само тате не може да хареса още. Трябва й време. Така ми каза мама.

Тази сутрин станахме много рано, защото трябваше да минем да видим дядо Добри (на татко татко му), а после да стигнем и до морето.
Дядо Добри живее в планината, близо до Тетевен. Аз съм кръстена на него. Той е много висок, як и пие, както татко казва - "по кило и канче ракия". Като изпие тая ракия и започва да си изважда напред долните зъби. Много е страшен. Като Карабас-Барабас. Тя баба Льонка сигурно затова работи чак в Гърция...
Дядо ни чакаше на портата и беше много радостен. Откъсна ни домати и ни ги даде за салатка. После пиха с татко и с мама по едно кафе и си поговориха малко. Тате, когато говори с него, мига много често. И е винаги сериозен.
Преди да тръгнем мама даде на дядо Добри пари. От тези, които баба Льонка изпраща на татко. Ама тате не видя...
Мама много харесва дядо. Казва, че й бил като баща. Жал й е, че живее сам, но пък друг път казва, че е по-добре сам, отколкото със "старата вещица". Баба Льонка не е вещица. Прилича на Стефани от "Дързост и красота"...

Пътувахме още много и когато стана тъмно пристигнахме на морето. Настанихме се в хотела.
Хотелът се казва "Смокините" и е страхотен. Има басейн. Стаята ни е голяма. Сега ще ходим на вечеря, а утре рано-рано сме на плажа!

***************

Ето го морето - голямо, зелено и шумно! Днес е горещо и във водата има много хора, лодки, дюшеци и водни колела.

Аз съм с новия си дюшек, купен с парите от баба. Сутринта като идвахме на плаж си го избрах. Прозрачен е и вътре в него има разноцветни топки. Много е хубав.

Още, докато дойдем на плажа и веднага влязохме в морето да изпробваме дюшека - дали вози добре. Татко плуваше до мен, а мама пазеше багажа. Махаше ни от брега и ни пращаше целувки.
Аз съм с горница на банския. Такъв си го харесах, пък и още нямам какво да показвам... Мама е по монокини, защото има хубави гърди. Те повечето жени тук са без горнища, ама не всичките са хубави така...

След като излязохме от водата, татко легна да се пече, а мама му намаза гърба с едно кремче - да не изгаря. И мен ме намаза.
Питах дали може да ходя до морето да си играя. Казаха ми, че може...

На брега едно момченце беше си издигнало замък - за чудо и приказ. Клекнах до него и му подадох една мидичка - да я сложи за прозорец на кулата. То ме погледна и се усмихна:
- Как се казваш?
- Аз съм Бичето. Ти кой си?
- Много ми е дълго името - Марк Антоний съм. Викай ми Марко. С кого си тук? Аз съм само с татко.
- Аз - с мама и тате. Ей там са... Виждаш ли ги - посочих му с пръст - Онази, дето прилича на Ивана е мама, а оня -легналия със сините бански, е тате.
- Мммм... Хубави цици. Бива си я майка ти. Ти защо си с горнище. Обривите ли си криеш?
Не го разбрах за какво говори и го погледнах любопитно. Говореше като тате, но това не го бях чувала.
- Питам те - защо си я сложила тая горница - като някоя селянка? - поясни ми Марко.
Аз се ядосах:
- От София съм и така ми харесва!
- Ясно-о-о... Правиш се на различна. Жените - сте все такива, а пък все сте едни и същи. Ако не ми вярваш, ще те водя - да ти каже татко ми. Той много разбира от жени.
- Я си гледай работата! Строй си сам замъка! И си ми върни мидата! - грабнах си мидата и си тръгнах. Отидох да си правя мой си замък.

Докато си строях и от време на време поглеждах към момчето. И то ме поглеждаше. Накрая дойде при мен и ми каза:
- Ти защо се сърдиш? Аз си говоря ей така само. Да те ядосам. Дай, да ти помогна. Много ти е сух пясъкът, затова от замъка ти нищо не става.
- Защо си само с татко си? - питах го аз.
- Мама се ожени за един холандец миналото лято. Сега живее в Холандия и има друго дете. Обажда ми се по телефона. Обеща ми да ме вземе там. Ама аз не искам. Тука ми е добре с тате... - Марко млъкна и взе да си чисти очите от пясъка. Уж. Иначе съм сигурна, че се разплака.
- Искаш ли да влезем във водата? Имам дюшек. Ще викна тате - да дойде с нас...
- Искам! Чакай да се обадя само. - и новият ми приятел хукна към татко си.
Проследих го с поглед. Спря се до един мъж с очила и брадичка, който играеше на карти с две млади жени и още един мъж. Аз отидох да кажа на тате.