автор: susan

Тебе пак те нямаше.
Скрил се бе зад безразличност.
Дневната си доза отчаяние
не успях да взема от очите ти.

Душата ми избяга разгневена,
на сърцето от никел да се оплаче,
но него го нямаше бе заменено
от отчупено парченце самота.

Залезът ме приюти под небето си.
Стопли ме с остатъци от слънце
и за миг почувствах се различно,
но ми липсваха до болка пак очите ти.