Прегъвам на две
насмоленото утро,
тишината насинена
прескача кръстовища
в теб.
Кротки небесни блудници сме -
парят ни мислите
и локвите лумват,
помитат всичките ни листа,
клоните хукват,
(добре ли ме опозна?)
за секунди израстват
шишарки
и бъдещи митове прелюбодейни
в телата ни - тънка дъга.
Да разстреляме вселената,
докато е видело.
Ще посмееш ли да си мой или да отлетя?