автор: kalina

Ней ногу умну гачи, тъй си мисля яз,
ма койту гу вличе зако дан са опита?
Зер глупустта куга та прай ентусиаст
си бая кьорав, чи магариту й с копита.

Нá, моя Марку примерну й душа
и търпелиф е, и дуволен ут жувотя...
Пу нрав напоменува малку на уфца,
чуфствителну сърцету му прихлопва.

Ся, не чи да гу фалям, ма си пада психулок
и сал ут скромнус диплум не размахва,
е кунсултирал сума изпращял народ –
най-първу мене, чи ф града и пу селата.

Ма ха въри утзаде му на Ф са изпъчи,
фани гу за упашката и викай: Ихууу!
Си мисла бая времи мой та изтърпи –
шти убиснява, чи ф краката му са тикаш,

чи ней дубре за здравиту, за вирнатия нос,
за зъбити ич дума да ни става.
Упстойна лекция шти изнисе пу тос въпрос,
ма тиквата ти аку ич не разумява!?

Шта ритни, ми! Сърмити шти загъни! Ха!
Пудир са жалвай, дрънкай кат латерна,
чи няма тулерантнус ич към глупустта,
чи Космуса е криф и бялуту е черну!

Затуй е убу да са повни занапред –
упашкити върят с руга ли, със купита...

Ай туй разпраях оня ден кату чувек.
(Май с Марку фтори път ни шá упита.)