автор: yulianaiseva

Тази сутрин е свежа и моя, и аз ще я вдишам,
в дробовете дълбоко да слезе, и с тях да се слее,
да напръска слънцата с моретата, моите мисли,
и онази тръпчинка, в която сънливо живее.
Отпечатък по бузите в розово-крехка ръчичка
от момченце рисувало риби със водни боички,
да отлее в лицето ми с песен на литнала птичка
за да знам, че живея до нея. Живея сред всички.
Тази сутрин ще глади нозете ми с росни полета-
ще е в нас и макар че красива, за миг ще живее,
ще поеме в следобеда-шумни софийски павета,
аз ще махам за збогом, а после в небето ще пеея.