автор: paris

той е моногамен и скучен
най-големият му грях е
втората ракия
семеен е
харесва яденето си подлучено
завивките изпрани и не е
от тия
които са в окото на циклона
думите му са по-скоро меки
словесните наранявания
не са негова слабост
привързан е към жена си
още помни момичето
което стъпваше като в панички
толкова елегантно
и гъвкавата И снага
троп
троп
отекваха в паметта му
токчетата на евтините И обувки
затова никога не позволи
на друга жена да се вмъкне
в сърцето му
не че не е харесвал другите
за него те са картинна галерия
гледаш
но не пипаш
засищане на естетически потребности
той работи
най-малко върху себе си
има дребен собствен бизнес
поправя коли
печели
колкото да покрие разноските
на скромното си семейство
децата му го обичат
и го мразят едновременно
жена му също
еднообразието е неговата броня
срещу арогантност
той отпива деня
леко подсладено кафе
и отваря металната врата
на работилницата си
някой ден ще го намерят там
вперил поглед в тавана
и дъждът ще тропа
по ламаринения покрив
троп
троп