Океана от стихии световни
обгражда ме, души ме
със чудните си приливи гробовни
и безсмислено клане.
Разяжда ме без жал, без милост –
дявол зъл, поискал в замяна
душата ми с чиста премяна,
душата ми, пълна с парливост.
И къде са тези спомени прекрасни,
и целувките изпросени и страстни
на съдбата, вързала се, сляпа, с кърпа,
като жътварка, извила се над сърпа.
А Океана от стихии световни,
със своите черни приливи гробовни,
ме коли, раздробява на парчета
и подхвърля на злите, хорски псета.