автор: relic77

На деня обичам аз началото и края, както и на хляба не меката среда.
Напукана кора и остър залък храносмилам, но и днес поема аз не ще да сътворя.
В тоз пустинен лес от хора и балкони с пелени объркан крача.
А вечер се прибирам в къщи помрачнял.
Забравил, че е вече нощ безлунна, нощ без ни една звезда.