автор: ZAGORA

Забравили,забравили сме двама
как мрежи мятахме
           от сънища изплетени.
Улавяхме във тях
           най-чудните слънца.
Обирахме със детска упоритост
           поляните с най-зрелите звезди.
Политахме със гларусите мъдри
           и от целувките горчиви на морето
изтръпвахме.
Отнасяхме във длани
           омекнали от обич
седефена черупка,букет от раковини,
изгарящи до болка дюни
           и кехлибарена луна.
Забравили,забравили сме двама
във всяка песъчинка
           как търсехме света,
как в сенките на остарелите дървета
се раждаха
           най-чудните ни приказки
и как като събудени маяци
           звучаха гласовете на нощта...
Как после утрото
           с нозе от пяна побелели
притихнало присядаше край нас
           и будеше новороденото очакване.
И как си тръгваше
           отнасяйки прекрасната магия...
Забравили,забравили сме ние.

Загора