простенато е само празното пространство,
което с теб във бездна изковахме,
от дланите на моето пиянство
усмихнат пи и си отиде,
аз няма да те оправдавам,
няма да те съдя и виня,
но паметта ми с болка е пропита
и вижда всеки вълчи здрав захват
със който въздуха ми спря,
очите губят този свят...
предателю, пусни ме
днес в черно пиша твойто име