автор: rarara

твоят поглед още гали раменете ми
усмивката ти ще ме следва дълго
въздишка и мълчание…
аз чаках
чакаше и ти

отпи поредна глътка вино
не сваляше очи от устните ми
това ме порази

едва дочувах вятъра
а той ми е нашепвал да те любя
да бъда твоя цялата
……
сърцето ми остана там
далеч от нашето море
далеч от старата Европа
на чужди брегове да гледам изгрева
на чужди песни да се радвам

глава обръщам да забравя
и пак пред мен са твоите черти
Липсваш ми!