автор: Ika

Последвай мраморните плочки
/ площадът ни е стар, нали / ?
преброй до пет , едната е нащърбена
ужасно е ,когато завали . .
Там, в дъното е масата,
кафето идва със зелен бонбон
и малка кифличка… канелена
лъжички няма – само клон
във чашата ти упорито бърка.
Отпий със побледнели устни,
/без друго ти е много захарта/
перо от гълъб дразни ти очите
и кихаш от дъждовната вода.
От мокър вестник буквите се стичат
и теменужено обагрят ти ръцете
приличаш на разсърдена дъга
а аз – на тихо лунно цвете.