автор: magiq02

Дъжд тази нощ се спусна
към реката...
Да я целуне...
и да поговори с нея.
На лунните лъчи,
студените му пръски
са като сребърни стрели...
Но от мъгли,
реката оглушала е...
Не чува ромона...,
а той разказва истини...
...и ни една реката не разбира.
Дали поне ще ги повярва...

Дъждът е влюбен...
Ала сред мъглите,
морето мами тихата река...
Пътува тя...Морето я очаква...
Дъждът изглежда закъсня...
Морето е далечно, непознато...
С дъжда отдавна се познава тя..

Река, река...
Морето търси...
За всичко друго оглуша.