автор: traveller

Един абдал
в мечтите си летял
към някаква измислена поетка
и тъй неволно
жиците допрял
с ръкава на износената си
жилетка.

Искра!
И гръм!
Освестил се, примрял,
на пода на жестоката реалност:

Да беше мирен,
мисли си,
седял
едва ли със натъртен задник цял
би вкусил
поетичната фаталност
От хвъркане
хептен си оглупял...