автор: yossifova

Захладня. Незримо тлее нощта.
Като с игли мъгла ме пробожда.
По моята улица днес дъждът се разхожда
и светлината зад прозорците размазва.

Ръцете ми – с прокъсани ръкавички,
краката ми – боси.
Студът ме превърна в клошар,
който търси под мостовете душата си.

Ще й намеря хартиен кашон,
застлан с парченца от шарена черга,
и едно, ама съвсем бездомно куче,
което ще се сгуши във скута й.
И когато слънцето изгрее на хоризонта,
ще ги разходя – без каишка.
Като по Парижка улица.


11.10.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА