така те чаках...
строен, русокос,
с венец от изкласило жито,
със бяла риза
ленена
небрежно разкопчана...
а кошницата -
дарове за мене:
приятни вечери
със стихове и вино
горещи нощи,
плувнали във пот и страст
и нежни сутрини -
прощаващи
и обещаващи...
те ме излъга -
горделиво не подмина,
остави ме сред задушаващо безвремие...
отивай си,
не си ми нужен вече -
ще чакам хладния септември