Изпрати тялото си, душата
да пасе в небесата.
То се не връща,
душата се мръщи.
Душата без тяло
съвсем залиняла:
суха, костелява
и малко подивяла.
"Душа" - викам й "Ето ти тяло"
своето давам цяло.
А тя не ще старо,
протъркано и мърляво.
Душата без тяло нефеля,
бърка мисли в къделя,
ухапа ме по петата
и си показа рогата.
И чакам тялото на душата
да се прибере от небесата,
приказки да й разкаже,
белким се облажа.