автор: ra

Преди векове
когато нямата нежност се криеше
сред алените листенца на твоята вагина
когато бях топъл пролетен вятър
и галех поаленелия ти цвят
разнасях аромата му...
сред тихия водопад на пролетните чувства.

Преди векове ти бе малко момиче
една от пазителките на нямата мъдрост
за непорочността и за зачеването.
И златни коне се гонеха по устните ти.
Усмихваха се разлюляни от тишината ти.
Пиеха от ароматните ти извори.
Разтваряха се сред бистрите ти сънища...

Преди векове аз бях малко момче
недокоснало слънцето
неизпило с усни дори и най-бездушния цвят.
И разгонвах красотата в пеперудите
които кацаха по буйните ми клони
на диви и блудни ята.
Страхувах се да докосна прашеца им,
за да не го смеся с чистата ти влага
и да отнема от чистотата и.

Преди векове,
когато блудниците ги посипваха с камъни...,
когато различните горяха по кладите...,
когато пустините ми бяха океани...
Преди векове,
сърцето ми бе по-малко кърваво,
а ти малко русокосо момиче...