автор: paparakapv

Не се побирам във едно стихотворение
откакто думите живеят вече другаде...

Онези думи със които се измислях,
които впивах в чуждите присъствия.
Разливах се по изгреви и залези.
Възкръсвах и умирах. И възкръсвах...
Октомври е и точно днес се раждам!
Събуждам се и сънен осъзнавам
синтаксиса на мойта тиха лудост.
Днес се предаде и последната крепост.
Морето за преплуване е мъртво.
Октомври е и точно днес се раждам!
С бездомните ръце на самотата
рисувам изумителни пейзажи.
Оплитам се когато се разплитам.
Не овладях изкуството да вярвам.
Октомври е и точно днес се раждам!
А болката с изтъркани сандали
роди последното небе на тази зима.

И зная – няма как да се разминем
А във живота ми не спира да я има.