Пламъче мъничко, в мене остана-
от слънцето есенен дар,
в дълбокото някъде, там е прибрано
в душата-златист кехлибар.
В ракличка малка, зад шест катинара
от лятото зрънце си скрих,
и спомена мил, със китарата стара,
и обичта ни, изпята във стих.
А когато на тебе студено ти стане
и когато останеш пак сам,
зрънцето мъничко, в мене останало
да се стоплиш, на тебе ще дам.