автор: alabross

Всичко, което трябва, се случва –
за зло или за добро.
Тъй или инак, без теб се чувствам
като Адам без ребро.

Животът е низ от раздели и срещи,
обагрени с жива печал.
Трябва човек да изгуби нещо,
за да стане по-цял.

С ново име е старата улица,
с нов тротоар и грях.
Никога тук не е имало люляци,
та да въздишам по тях.

И аз не търся никакво вдъхновение,
нито пък рима на „ов”.
Всяка дума е цяло стихотворение,
а всяка жена - любов.

И това, че улицата е друга,
не значи, че аз съм друг.
Че ти си същата, не е чудно;
ти си чудото тук.

Гледам те как идваш към мене -
грях без смокинов лист –
като дългокрако стихотворение
на майстор-поантилист.