автор: xxlogre

бягах както тя ме беше учила

към единственото недокоснато място
от Манила, между
бедрата й, меки и зелени.

видях я там, млечно-
бяла кожа с малки червени звездички
върху носа, бузите
и устата.

паднах върху гърдите й
и й разказах по колко много начини
са ме убивали.

тя подържа лицето ми, хубаво
и сладко, и ми каза
с шепот, сякаш споделяше тайна -
ти ще бъдеш обичана, някой ден,
обещавам ти.

бяхме в единственото безопасно място
от Манила, между нейните
недокоснати бедра.

заедно се взирахме в
счупените й ключици срещу
слънцето и гледахме лудите пеперуди
да издъхват своя път вън от
почернелите й дробове.


©2009 Elaine (http://wonderlustqueen.deviantart.com/)