автор: StillYourPain

Молят те Живота - "Не разделяй
това, що си събрал ти за добро -
не виждаш ли, че в нашата постеля
на нашето измислено гнездо

сме скрили ние цялата Европа,
във нашата прегръдка тя да спи,
и ние с нея!" - молеха Живота,
по бузите им текнаха сълзи ...

И тъжен бе самотния им припев,
щом виеха в студения екран
и заедно се смееха и хлипаха,
от плач смеха им беше изтерзан ...

Той тайно посвещава свойте песни
на нея и под струнния акорд
да бъде с нея толкова е лесно -
далече е, но има ли транспорт,

ще дойде ден, когато ще заспиват
един до друг и в утрешния ден
света си ще наново преоткриват,
един на друг ще бъдат богове ...

А тя ще мисли вече за семейство,
за дом и незаченати деца,
и слушайки любовните му песни,
ще бъде най-щастлива на света

и в сънищата нощем ще го вика
и прави се напразно на поет,
та с няколкото сухи малки стиха -
макар на ум - в прегръдка го сбере.