Протяга се луната котешки
по тъмната извивка на небето,
гердана си от перли скъсала,
а в перлите - притихнали молитви.
Дългата й плитка e опримчила
ходилата на небето на разсъмване.
Приспала е дъгата под сърцето си -
измива всяко утро с цветовете й!
Вятърът ревниво се обажда.
Вълните разсъбличат бреговете.
Ефирната им нощница се свлича,
разплисквайки желания в скалите.
Сънените лодки се надигат
в очакване на своите рибари,
милувките от загорелите им кожи
и допирът на тежките им мрежи.
Протягам се в съня ти като котка
и вените ти скоро ще изпискат.
Дъхът ми пари, но дали ще можем
безкръвно да приключим тази битка?