автор: iva86

Есента наближаваше,алейте се покриваха с пъстроцветен килим ,по клоните на дърветата все още имаше птички, а слънцето- то все още протягаше топлите си лъчи и галеше наблизо играещата група дечица.По безгрижните им личица грееха усмивки , а смехът им-той се сливаше с чуруликането на накацалите птици в невероятна мелодия.
Видиш ли тази картина можеш да забравиш всичките си проблеми и поне за малко да се откъснеш от сивото си ежедневие –споделих със седналата до мен жена.Привлекателна млада жена вторачена в децата, но в погледът и имаше нещо тъжно- помислих си . –Надя , приятно ми е –протегнах ръка аз.
-Силвия –добави тя.Имате сладко момиченце -продължи с доста тих глас жената.Казахте ,че картината ви кара да забравите ежедневието си , но за съжаление не при всички е така за жалост,на мен ми навява спомени , доста тъжни при това .
-Разкажете ми –подканих я , имах нужда от нещо интересно да се случи пък дори от непозната в парка –помислих си аз.Усещах ,че жената иска разкаже историята си пък дано да и олекне.
-Често си спомням какво имах и какво загубих.продължи Силвия.Имах всичко –бях красива ,умна богата,хората обичаха да са около мен не знам как ,но ги привличах по някакъв начин.Покрай мен винаги е била тълпа от хора опитващи да се възползват , -подмазвачи и лицемери.Незнам защо така се получаваше , може би изгодите от мен бяха доста .Майка ми беше директорка на гимназията в която учех,а татко той имаше бизнес – доста пари поизхарчих.-по лицето и се появи бегла усмивка.
-Погледни ме сега !Мислиш ли ,че от онази Силвия е останало нещо? И аз като всички момичета на моята възраст имах приятелки-но една от тях беше най -добрата …Стела!И всъщност какво и причиних, най-добрите приятелки не постъпват така .С нея бяхме неразделни и в училище и през свободното време , тя беше до мен през всичките ми любовни разочарования ,а те бяха доста, дори когато се случи онази трагедия- две сълзи се търкулиха по изтрадалото и лице.
-Какво се случи ,каква трагедия имаш впредвид?-подпитах я .
-Майка ми…тя получи сърдечен удар на работното си място, а аз се скарах с нея предишния д ен , и просто не можах да го преживея ,самообвинявах се ,ако не бях егоист поне можеше да си ме спомня с добро ,но аз винаги постъпвах така винаги слагах себе си на първо място.Стела беше човека който стоеше с мен по цели дни и нощи ,тя ми помогна да изляза от депресията.Ако не беше тя сигурно и на бала нямаше да отида.Пренебрегваше всичко друго само за да може да ми помогне-уроците ,родителите си дори гаджето си Алекс с което беше две години.Преживях го тежко но и тази трагедия не ми помогна да се променя.Месец по късно дойде, бала не беше нищо особено скъпи рокли ,бижута и безумно пияни абитуриенти.След това Стела трябваше да замине с родителите си на пътешествие за три седмици. Знаеш ли какво направи, за да не се чувствам самотна?
Какво ?-погледнах я очаквайки отговора и.
-Остави ни двамата с Алекс да се грижим един за друг ,да излизаме заедно защото по отделно щяло да ни бъде скучно.Имаше ни доверие …А може би не е трябвало.
-Май знам за какво говориш.- споделих на глас и някакси усещах за каква вина ставаше въпрос.
-Моля те , разбери ме и не ме съди ,изкупих вината си,толкова години живея с нея и смятам ,че съм наказана за тази грешка.Но онези три седмици бяха най –хубавите в живота ми.Алекс ме накара да се чувствам отново жива ,влюбих се и това беше най…-не успя да довърши Ана по лицето и се стичаше порой от сълзи.
-Мамо ,защо плачеш ?До нас се беше приближило момченце голямо колкото дъщеря ми и и бършеше сълзите.
-Няма нищо , влезе ми муха в окото,отивай при децата ,че след малко тръгваме-подкани го тя.
-Виждаш ли го моето момче,грижовен е като баща си както когато бяхме заедно,жалко че не се познават.Огромно съчувствие обля душата ми ,тази дребна жена бе сгрешила ,но явно дълго изкупваше вината си.
-Хайде ,продължи какво стана след това,какво се обърка ,след като си тук с детето и си сама..
-Той- Алекс беше първият мъж който ми каза обичам те,но това за него не беше достатъчно.Целувки и среднощни разходки в този парк ,така изминаха трите седмици,а след това Стела се появи и всичко започна по старо му.Явно съм била единствено развлечение от скуката,но дори да беше повече аз не можех заради приятелката си.Месец след това разбрах ,че съм бременна и му писах и- мейл ,трябваше да се срещнем тук.Вместо той дойде майка му и донесе писмо от него,натам се сещаш какво следва-не искаше да има нищо общо с мен ,искаше да направя аборт и да замина за да не проваля плановете му . Аз –избягах.Върнах се миналия месец-татко е болен.Та това е моята история, беше ми приятно да се запознаем и да ме излушаш, но трябва да тръгвам.Каза Силвия и се изправи.Проследих с поглед жената с детето до нея ,от тъгата й нямаше спомен,вървеше с гордо изправена глава по парковата алея а човек трудно би си представил какво е изживяла тя.Все още прелиствах историята в главата си когато някой ме побутна по рамото.
-Съжалявам ,че закъснях и не можеш да си представиш какво се случи.
Какво?До мен беше застанала приятелката ми Стела ,но покрай невероятната история която чух съвсем бях забравила за срещата ни.
-Призраците от миналото ми се върнаха !Идвайки насам в началото на алеята срещнах Силвия ,най –добрата ми приятелка от ученическите ми години,момичето което се опита да ми открадне Алекс,но тя си го получи.Лошото е ,че разбрах една тайна която може да съсипе живота ми.
-Каква тайна ?подпитах аз.
-Не е направила ,аборт.-притеснено отговори Стела .
-Защо каза ,че си го е получила ,какво имаше предвид.С нетърпение чаках края на историята.
-След като се върнах от екскурзията след бала ми,намерих Силвия и Алекс,променени,сякаш криеха някаква тайна.Това не ми даваше покой,знаех ,че се е случило нещо между двамата докато ме е нямало,за това се опитвах да прекарвам всичкото си време с приятеля си.Един ден докато бяхме в тях, и той се къпеше отворих пощата му и намерих писмо от нея в което пишеше ,че е бременна.Докато Стела продължаваше с историята усещах ,че тя също беше преживяла трагедия.Не можех да повярвам,че изтрадалата женица ,която преди минути седеше пред мен и съперницата на приятелката ми са една и съща жена.
-След като прочетох писмото целия ми свят се срина,за всеотдайността ми към двамата получих единствено предателство.Мъката беше обляло сърцето ми ,мислех само за отмъщение .И Силвия го получи.
В погледа на Стела се появи някаква ярост.В очите и гореше огън,огъня на отмъщението.Помислих си ,че никога не я бях виждала в това състояние-може би не я познавах толкова добре.
-Разказвай,какво си направила? С всяка изминала минута ,състраданието ми към онази жена която видях за половин час се увеличаваше.
-Разказах за писмото на майка му.-Довърши Стела.
-И мисля че не сгреших,мисля че детето наистина не е негово.
-Какво си направила?Не мога да повярвам,че си оставила това невинно дете без баща,в името на своето щастие ти си съсипала нечие друго.Наистина мисля че не съм те познавала досега.-казах ,станах и хванах детето си и тръгнах по пътя на новата си позната.Тук в този парк преди години един живот бе обречен,а днес аз можех да сложа край .Можех да дам ново начало на хората който го заслужават.Вървейки по алеята усещах ,че картината бе същата като сутринта- алейте пълни с пъстроцветни листа,птиците чуруликат ,а слънцето галеше лицата на децата ,единствено аз бях променена.Въпросът беше –къде да я намеря?