автор: vasildinkov

Дядо Петко стана много рано, още росата не беше паднала по зелените поляни.
Излезе на двора и се насочи към кладенеца, хем да отпие вода хем да си поизмие очите след продължителния сън. Завъртя дръжката и въжето бавно започна да се спуска в кладенеца, който беше изкопан от неговия дядо. След като отпи от студената кладенчова вода и изми старите си очи, той се отърси от водата протегна кости към слънцето, което огряваше вече лицето му. След което отиде до своето магаренце, впрегна го в каручката, качи се в нея и и бавно потегли към нивичката си. Беше решил да свърши малко работа, па макар и нивичката му да не беше много голяма, а и нямаше как да е щом живееше в едно планинско село отдалечено от големи градове. След не дълго време той пристигна на своята нива, извади инструмента от каручката, беше го приготвил предварително вечерта. Дядо Петко взе мотиката и започна да прекопава не много високата царевица, не че годината беше лоша а просто земята беше доста слаба и песъчлива. Но както си казваше Дядо Петко " Да сме благодарни на това което имаме, че ако го загубиме ще бъдем още по зле". Той започна бавно да прерязва тревите избуяли между стъблата на царевичните разстения, много се стараеше човечеца, нали само това си имаше тази нивица винаги го беше хранила, както него така и неговата бабичка а и неговите прародители. Цял ден прекопава тази корава земя без да издаде стон от болка, която той си имаше в нозете, ръцете и кръста, от схващанията, ощо взето от възраста, тя си казваше своето. На обяд поседна под едно дърво, което беше разположено в гората непосредствено до нивицата му, извади твърдия хляб изсъхнал под жежкото слънце, извади и парчето сушено козе добре осолено месо и си похапна. Стана му доста солено, но добре че си носеше бутилка вода от кладенеца да оттоли жажадата си.След което пак стана и започна да окопава нивицата си грижливо, както майка се грижи за своята рожба. След продължително чукане по камъни, който винаги се намираха в неговата нива, той удари мотиката си в нещо което прозвуча доста по странно и необичайно за неговите стари уши. Наведе се бавно , застана на колене и започна да рови земята, пръстите му с мъка се забиваха в пръстта и бавно отриваха старанния предмет в неговата нива. " Да не намерих някое съкровище " помисли си той, но се сети, че доста иманяри бяха преминали по всички ниви наоколо вечер, когато нямаше хора и бяха претърсили района доста обстойно, макар и човек да не беше никога сигурен. Колкото повече ровеше толкова земята ставаше все по твърда и камениста. Показваше се нещо като гърло на някакъв съд а той все повече се затрудняваше да рови около него. "По добре да се обадя на Митко и рано сутрин когато дойде да разровим мяастото". Митко беше неговия син, който работеше като археолог в голям археологически музей в Лондон. Беше замина да живее и работи там, заради безработицата а и когато си беше намерил работа, заплатата беше толкова мизерна и жалка че едвам свързваха двата края с жена си. Беше започнало да се стъмва затова дядо Петко реши да си тръгва към село, а от там да звънне на сина си и да му каже какво е намерил в старата им нива, " Дано да е някое съкровище и ние веднъж да имаме късмет в живота, дано Боже , дано...". Такива бяха мислите, които минаваха през побелялата му глава.