автор: 4a4e

Тъй бързо се търкулнаха годините
логично беше да пораснеш
ти стана мъж и искаш да заминеш
за малко,
по-задълго,
да останеш.
Привлечен си от други орбити -
по-ярки, по-големи са звездите.
Сърцето ти дано да стоплят те
любов да имаш и във дните на бедите.

Защо ли споменът за първите ти крачки
като със прусек ми е стегнал гърлото?
И ми се струва неадекватна
онази радост от отдалечаването -
ПЪРВОТО.

Ний трябваше да те научим как да ходиш,
а ти пробяга
после се запокатери.
Дали ще можеш и да полетиш?

Все мисля как да си спестиш
мъчителното слизане от канарите...