автор: Jessica

Няма да позволя
на слънцето да се загуби
в твоето бледо сияние.

Любовта отново
в опасно забавна игра се превръща.
В болезнено и поначало безполезно
търсене на две събди,
достатъчно опитали от всичко.

Знаеш, че времето с теб се
свежда до мнимо старание.
И пак се повтаряш в плахите опити
да се самоизлъжеш,
че чашата вино,
подправена със страстни целувки,
ни води към роман с възвишени чувства.

Спести ми самотните нощи,
носталгичните думи
и погледите, изпълнени с чувства.
....
Голямо момиче съм вече,
а да се науча да не обичам не мога.