автор: HariMarSui

Слънцето ме събуди. Първото нещо, което видях през отворения прозорец беше баба. Поливаше цветята.
Излязох при нея. Беше вече седнала. Ръцете и бяха отпуснати в скута. Гледах ги. Едни такива груби, на пръв поглед,ръце. С изкривени малко пръсти, с възли в ставите...Ръцете на баба.
Тя си почиваше загледана в цветята. А аз гледах ръцете и.
Нали казват, че най- мръсното и най- чистото нещо в човешкото тяло са ръцете?
Тези ръце бяха отглеждали деца. Бяха пипали какво ли не. Бяха изграждали.Тези ръце...Ръцете на баба.
И си помислих- груби, а толкова нежни са когато ме галят. Може би, защото от сърцето идва милувката. С обич.
Взех ръката и и я целунах.
- Какво правиш? Защо е това?
- Ами, не мога да целуна всичките цветя. Толкова са красиви. Нали ти ги поля? Целувам ръцете на баба.