автор: Srqda

Когато от любов ти дадох себе си,
не знаех, че ще ме затвориш в папка
и ще ме пуснеш в чекмеджето
като в хербарий за сърцето ми.
Лежа си там, във прах, и жално плача,
потичат тъмни ивици по листа,
написаното кротко избелява,
а ти и на шега не ме прелистваш.
Така си чезна, най-безотговорно,
бледнея и напускам битието.

Пък ти се луташ някъде по двора.
И в миша дупка е сърцето ти.