Добре дошъл, октомври тъжен,
аз пак не те очаквах с този дъжд...
Но знам, че твойто слънце – лъже
и схлупи се небето отвенъж.
Спомен морски ще ме топли
през идващите скоро хладни дни -
ехти града с октомврийски вопли
и по юни плаче, може би...
И с сълзите измива вече
насъбраната с времето тъга -
октомври тук е – хладни вечери
се спускат неуморно над града.
И тягостно небето гледа
как мокър е този булевард
с измита усмивка последна -
петносания с локви леопард.
Октомври е и в хората край мен
намръщени под алени чадъри -
октомври – с времето непроменен
измива черните кахъри.
Защото виждам бяла пролет
аз чакам друго, хора, не снега -
и днес е първия ми полет
най-чакания полет до сега...