автор: Usmiv4ica

Жалка и мокра на простора вися
и слънцето жарко ми избелва носа.
Но добре, че мина поне мелето
от водовъртеж и блъскане в прането.

Дано не се предава по наследство
на майката духовното късогледство.
Не се сърдя. Тя едва ли разбира,
каква ярка безценност в мене намира.

Но пък момиченцето е прекрасно.
Заслужава да търпя пране опасно.
Тя ми е приятел, откровение,
със мен споделя си всяко прозрение.

Аз духовете плаша в тъмна стая,
завити с мечти заспиваме накрая.
Изслушвам всичко много търпеливо.
Сплитаме си настроение игриво.

И дълго, дълго често утешавам,
опора, сигурност, разбиране давам.
Навярно ще Ви прозвучи нескромно,
ще предизвика брожение огромно,

но предназначението си по-ценно намирам
от популярното "живея за да консумирам".