автор: HariMarSui

- Нали знаете, колко чувствена, колко нежна съм? И музиката ми е такава. Не като на барабана, например- каза флейтата.
-Ти, защо обиждаш? И аз изразявам чувства. Ако звуците ми са бавни- Тъга показвам. Ако са бързи- радост прелива.
-Е, е, ако е за чувства, моите звуци са за душата. От тях лъха философия. Какво знаете вие? - обадил се саксофонът.
- А аз съм заразително бодър. Ще го отречете ли? - запита тромпетът. Запита,но не чакаше отговор.
- Какво говорите? Моята музика е божествена. Това е всеизвестно- каза лирата и даже една струна издаде нежен звук.
- А чували ли сте за акорда на пианото? Какво ше кажете сега?
- Я стига! Толкова сте смешни с хвалбите си. Всички звучите прекрасно. Можете и сами да се изявявате, но всеки, който е сам е и самотен. Слушайте мен старата цигулка. Много концерти съм имала, но когато свиря с вас ми е хубаво. Приятно ми е и издавам най- нежните звуци, които зная. Хайде. Готови ли сте? Идва диригентът. Заедно да създадем божествената музика. Нали сме оркестър?