Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Abireomkg
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14091

Онлайн са:
Анонимни: 392
ХуЛитери: 1
Всичко: 393

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2023 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТеслата
раздел: Есета, пътеписи
автор: dedenze

Баба Николинка и дядо Илиян, до сега за мен са пример за добро семейство.
Патриархат в който с много такт и женско умение се чуваше думата на жената.
Така стигнаха до златна сватба,чествувана с много радост и веселие.Мисля ,че
основната заслуга е на баба Николинка. Жената е тази, която създава уюта и прави семейството.

Дядо Илиан, гонеше 70 години,когато реши да постегне родната къща в с.
Елешница. Бетонна плоча на втория етаж,нов покрив и други екстри за внуците.
Имаше златни ръце и сърце. Като пенсионер продължаваше да работи като стругар,фрезист. Хората го търсеха заради майсторлъка.Със здравето не беше
добре,сърцето,кръвното,стомаха....Стремеше се да живее ,както преди но годинките тежаха. Обичахме неговата компания,интересните истории които разказваше, с плътен басов глас. Когато ме извика да помагам за плочата с радост се съгласих. Знаех, че след работата идва най-приятната част.

„Пушката” пристигна с бетоновозите и започнахме да леем плочата. Дядо
Илиан даваше наставления и обикаляше кофража.Баба Николинка тичаше по
поляната около къщата и подвикваше:
- Илияне , внимавай ,пази се!
В един момент една кофражна дъска поддаде и дядо Илиян извика :
- Дайте теслата !
Баба Николинка веднага се отзова:
- Илиане аз ще ти дам теслата.
После дотърча до сина си Веселин и го пита:
- Веселине,къде е тази тесла?
Весо намери въпросната тесла. Тя бързо се качи по стълбите и я подаде на Илиян.Момента беше кулминационен ,защото бетона изтичаше през фугата.
- Аз съм тук Илиане, каквото поискаш ще го дам – с театрално драматичен глас обяви Николинка.Дядо Илиан доволно се засмя,познаваше и любовните хватки и му беше приятно.
Вечерта сред ракии ,салатки и мезета дядо Илиан я похвали за проявеният
„героизъм” .Теслата бе спасила целия строеж от провал.
След няколко години господ прибра дядо Илиан при себе си.Всеки ден баба
Николинка тъгува за него и чака пак да се срещнат в отвъдното.


Публикувано от Valka на 02.10.2009 @ 18:55:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   dedenze

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Цар мишка, последно действие
автор: LeoBedrosian
83 четения | оценка няма

показвания 10391
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Теслата" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.