автор: bc

Лежа на пода и гледам тавана. Вече не помня как се озовах тук, нито от колко време лежа така. Последното, което помня, са някакви таблици и статистики. След тях всичко ми се губи. Сега просто лежа на пода в центъра на стаята и гледам тавана. Един съвсем незабележителен таван. Някога явно е бил бял, сега не чак толкова. По него няма нищо. Освен прах, разбира се. Винаги съм се чудила как се задържа прахът на тавана...
Може би той е място само за по-специални прашинки- за по-смелите може би, тези, които са избрали трудния път... защото много по-лесно би било на всички просто да падат надолу, нали?
...Съсредоточих се върху шарките, образувани от праха. Няколко места ми приличат на лица. Таванът не е съвсем равен. Има вдлъбнатинки тук-там......... дванайсет... въпреки че ако броим тази голямата за две.... А, муха! Дойде една мушичка. От тези малките, които не издават нито звук. Още една! Тези двете явно си се познават отпреди. Сигурно са стари приятели (в техния случай- от няколко часа). Кръжат точно над мен. Едва сега забелязвам, че на тавана няма лампа. Обаче те пак си кръжат там, около лампата (тази, която я няма) - точно около центъра на тавана. Летят съвсем бавно и безшумно, но правят много резки завои. От време на време както си летят бавно се засилват и правят няколко много бързи обиколки. Играят си нещо, гонят се. Винаги правят едно и също. Щом едната забърза и другата моментално след нея. Изведнъж тези същества ми станаха страшно симпатични. Чувствам ги някак особено близки. Като домашни любимци, приятели. А пък винаги съм мразела мухите. Странно. Освен тези две мушички, очевидно. Толкова са милички. Държат се сякаш всичко им е ясно. Някой някога (в някакав филм) беше казал, че рибите мълчат, защото те знаят всичко. Може би и при мухите е така. Или поне при тези двете... Да, определено, само при тях. Другите летят някак безцелно, хаотично. А тези... при тях всяко движение е предвидено. Кръжат около лампата, която не е там, и го правят толкова уверено сякаш цял живот са тренирали за този момент. А може би са...кой знае... Може би това е смисълът на живота им. Ама че несправедливост! Защо тези две мухи, които със сигурност никога не са се замисляли над смисъла на живота си, са толкова уверени и целеустремени, а аз, която съм прекарала целия си съзнателен живот човъркайки тази тема, съм толкова неориентирана!? Дори не знам защо лежа на този проклет под! Та аз дори не знам къде съм! ...въпреки че таванът ми е някак познат... Дали не е точно там разковничето? Мухата не пита за смисъла на живота. Тя няма нужда от това, за да лети. Защо тогава аз да го правя?? Ако мухата се терзаеше за смисъла, ако дори бе разнищила този проблем, дали щеше да лети по друг начин? Не мисля, че нещо в живота й би се променило. Пак щеше да си кръжи около лампата, дори и да я няма. И аз няма никога да полетя... Пукнатина! Наблюдавам този таван от поне час, не е възможно да не съм я забелязала до сега... Странно... А през цялото време е била пред очите ми...