автор: rosi45

Госпожа Анна реши да отскочи до
къщата си,по-точно къщичката си,в Тетевенския балкан, Рибарица.
Бе я наследила. Нямаше възможност да направи ремонт, ала много я обичаше и в този вид. Нямаше екстри, но това се компенсираше от разкошното място. Величествената борова гора, която я заобикаляше, така пречистваше въздуха! Струваше ù се, че го "пие", а не диша. А тишината... Имаше нещо омагьосващо, приказно... Няколко пъти в годината тя релаксираше там.
Сложи най-необходимото в малка пътническа чанта, не забрави и грейката - в планината надвечер е хладно. Облече лека лятна рокля във весели цветове, сложи красивата си, с голяма периферия, лятна шапка и излезе. Взе такси до гарата, но си спомни колко дълъг и уморителен е пътят до Рибарица. О, не! Ще си позволи този лукс - попита шофьора ще я закара ли до там. Споразумяха се.
Още докато плащаше на таксито, видя, че съседката ù излезе на терасата - да види кой идва с кола, че и с такси. Тук рядко можеше да се види такова. Това можеше да се види пред намиращия се на около километър-два луксозен хотел на Доган. Мария ù махна, заслиза надолу.
- Госпожа Анна! Толкова се радвам да те видя! За дълго ли?
- Не, Мария, нали знаеш, идвам да взема глътка чист въздух. И аз се радвам да те видя.
- Като се пооправиш, заповядай на кафе у дома.
- С удоволствие, мила.
Госпожа Анна взе луксозна кутийка с шоколад, сложи грейката и тръгна към съседната къща.
- Здравейте! А, Иване, защо лежиш?
- Напоследък нещо не е добре, госпожа Анна.
- Защо така, доколкото знам и двамата нямате сериозни заболявания.
- Нищо не му се яде, увеличено слюноотделяне, световъртеж и слабост, пулсът му нещо... и повръщал понякога...
Госпожа Анна премери пулса му - наистина, ясно изразена брадикардия. И кръвното беше доста ниско. Имал и някаква рана на крака, неизвестно откъде, не зараства...
- Стига за болежките! Ще му мине - я го виж, канара човек, балканджия! - каза Мария и чевръсто зашета около масата.
- Нещо ново наоколо? - попита г-жа Анна.
- Абе тия пусти гори, дето ни ги върнаха! Въртят се наоколо разни с дебели вратове и ланци и искат да ги изкупят за никакви пари. Пък снахата е пощуряла да ги продаваме, ама...
- Не давам! Това е богатство, от дедите ми, за жълти стотинки, как не! - каза Иван.
- Вие имате ли земеделски земи, може би ги давате под аренда и ви дават в замяна брашно или нещо друго?
- А, не, госпожа Анна, само горите ни са.
Г-жа Анна поиска да отиде до тоалета.
- Иди на втория етаж, там синът и снахата направиха ремонт.
В банята Анна бързо отвори шкафчето над мивката и заоглежда лекарствата. Банални неща... В последния момент ù се стори, че едно високо, голямо шише със сироп за кашлица, най-отзад, не опира в стената. Бутна го и зад него видя три еднакви черни шишенца от 10 милилитра. Погледна етикета. За момент помисли и ги сложи в джоба на грейката си.
Снахата на Мария се прибра. След малко дойде при тях и строснато попита:
- Кой е бил в банята ни?
В настъпилата неловка тишина се чу студеният глас на Анна.
- Само аз! Защо, какво има?
- А, нищо... Кърпата беше мокра... помислих си... то не че нещо има, ама... - запелтечи снахата.
Госпожа Анна я гледаше втренчено. Тя бързо излезе от стаята.
Горе снахата беше бясна: "Ах, тази вещица! Откъде се домъкна! Такъв хубав план имах, и проработи... Старият вече се поболя..." Когато направи аборт, ù дадоха Ерготамина. Лекарят ù каза да пие само определените капки, защото лекарството в големи дози е отровно. Отровно ли?!!
Госпожа Анна знаеше всичко за Ерготамина. Извлича се от моравото рогче -паразитна гъба по житните култури, най-вече ръжта. Тя съдържа отровен алкалоид. Навремето, когато семената за посев не са били обработвани предварително, са били наблюдавани отравяния сред хора, ползвали брашно от заразено жито. Рискува, като взе шишенцата. Но трябваше да я спре. "Мисля, че това ще е достатъчно" каза си госпожа Анна.
До края на пребиваването ù Иван стана какъвто си беше - весел, жизнерадостен, здрав.
- Нали ти казах - ще се оправи! - казваше Мария на госпожа Анна, без да подозира какво ги грозеше.