автор: HariMarSui

При най- лекия вятър листата на дървото зашумяваха. Започваха да си говорят.
За различни неща си говореха, но най- често всички говореха на едно листо:
- Дръж се здраво за клона- му казваха те- не се пускай! Ще загинеш. Не знаеш ли, че ако се откъснем и паднем, трябва на земята да паднем, защото от дъждовете полека- лека ще станем пръст. Ще даваме живот на нови растения?
- Няма ли да спрете? - викаше тогава листото. Аз искам да летя. Да летя искам. Да видя света, за който говореше високият бор. Нали е високо в небето и вижда надалеч? А, аз какво виждам?Искам да летя. Искам...
Един ден вятърът духна по- силно. Разлюля клона, на който беше листото. Разлюля го много силно. Листото се отдели от него и се остави на крилете на вятъра. Той го носеше все по- далеч и по- далеч, но като мина над едно малко езерце, утихна. Беше уморен. Искаше да си почине.
Листото падаше. Падаше надолу и падна във водата. Близо до брега падна. Стана му студено от водата. Стана му страшно. Спомни си съветите, които не послуша и си каза:
- Сигурно ще загина. Наистина няма да има смисъл от живота ми.
Беше самотно и отчаяно листото. Водата го въртеше наляво, надясно и...
Нещо кацна на него.
-О, колко съм ти благодарна. Много се изморих. Ще си почина. Вече мислех, че ще загина и сигурно щеше да стане така, ако не беше ти. Ти ме спаси. Аз съм малка пеперуда. Трябва да пазя крилата си сухи, да да мога да летя.
- И аз летях-се обади листото. Не съжалявам, че не останах на клона.Не съжалявам за нищо. Даже само за това , че ти помогнах си струваше да летя и да попадна тук. Нали тук те срещнах? Ето, даже сме дошли толкова близо до земята и аз ще остана при нея, а ти лети. Много е хубаво да летиш. Ако искаш, пак ела. Ще те чакам.
Понякога, дете, е нужно да загубиш нещо, за да намериш себе си. Понякога...