автор: sashtata

Днес тишината е изпълнила стаята
като кипнало мляко.
Затова ти излизаш на двора,
стъкваш букет от градински цветя
и разчупваш с внезапен подарък
за някого утрото -
като прощъпулник.

"Утре е първи.
Утре ще дойде синът.
От утре..."

Някакви думи.
Сякаш таен код...
И споделена усмивка. -
Това е.

Но утре някой
ще се събуди
от аромата на градински цветя,
и ще му се прииска
да усмихне някого.
Ще вземе стръкче,
ще излезе навън
и ще разчупи с внезапен подарък
за някого утрото -
като прощъпулник.

И не защото утре е първи,
а защото има нужда
да се усмихне с някого.