Кората ме убоде, а се пазех от ножа.
Средата разцъфна преди седмата луна,
когато правех хартиени играчки,
които ти ще изгориш.
Пари за призраци, пари за милост.
Тишината се крие в зеленото на очите ти,
а поезията се разделя между дланите.
Носи огън от езика и къса ъглите на огледалото,
трие следата от черен дим и червени отпечатъци.
Питам „там ли е изходът”, а тя казва „умирам от глад”.
Пиша (не се пазя от ножа).