автор: GINKO_PRIM

Мър Божке мили, хептен съм изкукала!
Забраила съм днеска чи е празник.
Зер, никуя кумшийка ни пучука
на портата. Таквиз са бизубразни.
Ина да беши рекла: ден пуетов е,
са стягай, мятай новуту фистанче.
Дубре чи заваля, да фана весника,
да разбира – събират са хайваните
пу убявление. Събор ши става тука.
Пукана за присъствие са турили.
Дувечерка, със новити папучки
шса спретна, ку са нещу ни разтури.
Ни знам дали ши има таралежи
да ми закачат ябълкити зрели,
ма ш`туря бронята прутив будежи
ут блудници из сайта пудлудели.
Шса пусна пу стъргалуту в нибету,
ши схрускам моркувчи – наместу слънци,
и с китка на ухо (набрах в пулету)
ши ида да путроша нечий грънци.
Ши вържа яку коня зад каруцата
дан ръгни пу биз меня да са връща.
Ши си сидя далечи ут пърцуцата,
чи имам кофти спомен ут пувръщану.
Си мисла мааалку да пузакъснея
(зер съм им чела повичиту рабути)
чи за купона да съм там – да са развея
къту дзвизда-дивица мижду бабити.
Сига изчезвам – кузмитик ма чака
да ми ускуби веждити, мустака.
Идин пует ш`извардя на чирдака
да ми запре чейнету (млогу зе да трака).