автор: Da

Семафорът прилича на драцена
в размазаното от сълза море
и като морков улично ми свети
в стъргалото на смешното небе.

А някакъв рагтайм ме хапе зад ухото,
непроницаем джаз ми търси дом.
И ако непременно искам да потичам из морето,
дали морето ще даде любов?

Тук облаците гъбено ми светят,
водата става водораслен таратор
и сваля шапка с мидички на дъното,
зелена шапка - с дъх на сол.

Недей да подстрекаваш мойто счупване!
И без това дъждът маяка бърше.
Дали сме прах или не сме се случвали -
далечна е вълната, развълнувана и лунна.

Не виждаш - лятото вари яйца в морето,
кипи водата, ври и хлябът на брега забравен
(лятото го гали).
Маслини само имаме – от Бялото море

Дали забравихме обидите? – на стъклен кръст
ще ни разпъне слънцето на сутринта ни.