автор: yossifova

Обичам тихата песен на вятър,
в тишината на залез смирен,
високите треви, щедро цъфтящи,
с аромат, ухаещ на теб и на мен.
Обичам кристалната чаша небесна,
пълна до горе с гълъбово питие,
и тази луна, желана и нежна -
присъствието ти до мен.
Обичам, когато ме галиш тревожно,
с протегнати топли ръце.
Боиш ли се да не се изгубим,
едва пристигнали във съня…
Недей! Харесва ми тук,
до теб да осъмвам,
без сълзи, без болка,
допряла до тебе глава.
Като глухарче съм в ореола ти.
А Бог е над нас!
И във мен!