усещам че имам нужда от нещо за да не полудея
просто желая да живея нормално
без да се тревожа особено много
за настоящето и бъдещето
и без да се вкарвам в различни цветни
или чернобели филм
искам само любов телевизия за разнообразие
нормални отношения
и тишина
но
любовта си отива в един момент наречен от поетите миг
така се получава винаги
телевизионните предавания стават напълно еднакви
а отношенията се влошават меко казано
съседът те гледа лошо
както и всички непознати в трамвая
за роднините е ясно
те винаги имат
по-големи очаквания за теб от това което можеш да предложиш
и като се обърна наляво
виждам бутилка с алкохол
само тя ме гали и топли
докато се влива в сърцето ми
винаги е на разположение винаги е до мен
навсякъде
в магазина
в леглото
на работа
или на поредната среща
с бивши съученици
разбира се опитвам постоянно да намеря липсващото звено
в живота ми
сякаш съм дарвинист но все не успявам
греда след греда
провал след провал
глупост след глупост
нищо не е в състояние да помогне
затова когато се замисля за бъдещето
в последно време
виждам само гробове
следствие от
фалшиво пиене
фалшив кашкавал (примерно)
фалшив морал
фалшиви ценности
и фалшиви отношения
фалшът неусетно разяжда всички и всичко
и винаги следва край с кръст отгоре
или полумесец няма значение
и се убеждавам че единственото което
мога да направя е да си сипя питие защото
мисълта за предстоящо бедствие
телевизионна скука
провал в секса
или там каквото може да е
което не мога да предотвратя
е ужасна
и само чашата в ръката ми
заедно с вълшебната тишина късно вечер
може да ме успокои
и когато си купя отново
парче свински бут
пакетче черен пипер
кутийка презервативи
чифт дебели чорапи
сирене с неизвестно съдържание шест яйца за омлет
и бутилка водка “аляска”
мисълта за апокалипсиса се разпада на парченца
искате ли торбичка пита ме продавачката
да
винаги искам торбичка
тежестта на “аляска”-та ме удря приятно в крака
и се чувствам добре от това което предстои
тишината ми намигва
и се усмихвам спокоен за бъдещето