автор: ggerin

Прощавай скъпи,
аз вмених ти,
чувство на вина!
За моята несмелост,
да напусна таз страна.
Събирания и раздели,
сега сме пак едно,
като шаран послушен,
ти гледаш ме в очите
и мислиш си, че имаш
свобода, сам да решаваш
своята съдба.
Е вярвай си в това,
но знай, че правиш ти,
каквото аз реша!
Хитруша съм голяма,
с памук душа ти вадя,
оръдие си имам,
с което те манипулирам.
Ти вярвай си сега,
че имаш свобода!