Тази есен е някак различна -
като набързо създадена от Бога.
Само паднали сухи листа
жалко шумолят под краката ми.
В прегръдката на залези хладни -
единствено песента на врабците.
Сякаш душата ми старее,
изпъстрена само с пастели.
Няма го, няма топлия вятър,
с пръсти да среше косата ми,
да седна притихнала на коленете му
и да напиша две-три весели строфи.
Ще взема да обиколя земята -
и ей тъй, както си ходя,
на Ван Гог да срещна душата…
И после ще нарисувам слънчогледи.
19.09.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА