Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Rozemondbell
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14180

Онлайн са:
Анонимни: 124
ХуЛитери: 3
Всичко: 127

Онлайн сега:
:: rosi45
:: pastirka
:: ivliter

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПесен за мъдри Олег
раздел: Преводи
автор: vesan

За бран се приготвя днес мъдри Олег,
мъст носи на диви хазари,
селата, нивята им в буен набег
обрича на меч и пожари.
В цариградски доспехи с дружината смела
на своя кон верен язди княза начело.

Насреща му иде из лес тъмнозелен
старец – покорен служител
на бога Перун и маг вдъхновен,
на бъдни завети вестител,
в молитви, в гадания прекарал цял век.
И към мъдрия старец се обърна Олег.

„Кажи ми, магьоснико, що ли ме дебне
в живота? Любимецо божи,
за радост ли, скоро, на съседи враждебни
ще легна на смъртното ложе?
Кажи ми ти всичко, не бой се от мен,
ще бъдеш достойно с жребец награден.“

„Влъхви владетел могъщ и велик
не плаши, и дар не е нужен,
те имат правдив и свободен език,
на воля небесна той служи.
Мъгла над годините бъдни се стеле,
но жребий написан е на твоето чело.

Словата ми, княже, ти сега запомни,
че воин на слава се радва.
Прославен си вредом. Цариградски стени
помнят щита и твоята брадва.
Земя и вълни повелител в теб виждат,
и на дивна съдба враговете завиждат.

И в мъгливо море щом деветия вал
връхлети изнурения борд,
и прашка, стрела, и коварен кинжал
щадят победителя горд.
Под броня корава са скрити гърди
и невидим хранител над могъщия бди.

От опасности в бой, кон се твой не бои,
господарската воля усетил,
ту под вражи стрели прав, спокоен стои,
ту препуска по бранни полета.
И в студ, и във сеч е другар несравним,
но смъртта ти те дебне от коня любим.“

Олег се усмихна – обаче челото
и погледа мисли смрачиха,
опря мълчаливо ръка на седлото
и слезе от коня той тихо.
Приятеля верен прощално с ръка
по шията гали и потупва с тъга.

„Прощавай другарю, помощнико драг,
настъпи разделното време.
Отдъхвай си! Няма да стъпя със крак
от днес в позлатеното стреме.
Прости и помни ме, макар и далече
от мене. Момчета, водете го вече.

С килим го покрийте и в моите поляни,
на воля в ливадите тучни
да тича. Да зоби само зърно отбрано
и водица от бистрия ручей.“
Момците отведоха коня завчас
и с друг се завърнаха те при светлия княз.

Пирува отново сред звън от стакани
с дружината мъдри Олег,
белеят косите, като преспа в балкани
сутрин рано потрупала клек.
Те спомнят си случки от минали дни
и битките славни на младини.

„А де е другарят ми? – рече Олег, -
Къде ми е враният кон?
Все тъй ли е здрав и галопът му лек?
Все тъй ли е той ветрогон?“
И отговор чува; на хълм каменливи
отдавна във сън непробуден почива.

Могъщият Олег поклати глава
замислен; „Измамно гадание!
Пророко, излъга ме с празни слова!
Презрял да бях туй предсказание
навярно със коня препускал бих доста.“
И иска да види той конските кости.

От двора могъщия Олег излиза,
води Игор и старите гости.
И виждат – на хълма, до Днепъра близо
лежат благородните кости.
И мие ги дъжд, и засипва ги прах,
и вятър вълнува тревите над тях.

Върху черепа стъпил тихо князът мълви;
„Спи единствен, приятелю мой!
Твоят стар господар преживя те, уви,
и на помена близък, покой
не можа да намериш. Над прахта ми земята
не ще напоиш със кръвта си пролята!

Ето значи къде гибелта ми таи се!
В тези кости смъртта ли ме среща?“
От главата мъртвешка изскочи, изви се
усойница черна, зловещо
просъска и нозете обви му завчас.
И викна ужилен в миг мъдрия княз.

На помена тъжен пенливо искрят
кръглите стомни със вино;
Княз Игор и Олга на хълма стоят,
край тях е и вярна дружина.
Бойците си спомнят отминали дни
и битките славни на младини.


Песнь о вещем Олеге
(А. С. Пушкин)

Как ныне сбирается вещий Олег
Отмстить неразумным хозарам,
Их селы и нивы за буйный набег
Обрек он мечам и пожарам;
С дружиной своей, в цареградской броне,
Князь по полю едет на верном коне.

Из темного леса навстречу ему
Идет вдохновенный кудесник,
Покорный Перуну старик одному,
Заветов грядущего вестник,
В мольбах и гаданьях проведший весь век.
И к мудрому старцу подъехал Олег.

«Скажи мне, кудесник, любимец богов,
      Что сбудется в жизни со мною?
И скоро ль, на радость соседей-врагов,
      Могильной засыплюсь землею?
Открой мне всю правду, не бойся меня:
В награду любого возьмешь ты коня».

«Волхвы не боятся могучих владык,
      А княжеский дар им не нужен;
Правдив и свободен их вещий язык
      И с волей небесною дружен.
Грядущие годы таятся во мгле;
Но вижу твой жребий на светлом челе.

Запомни же ныне ты слово мое:
      Воителю слава — отрада;
Победой прославлено имя твое;
      Твой щит на вратах Цареграда;
И волны и суша покорны тебе;
Завидует недруг столь дивной судьбе.

И синего моря обманчивый вал
      В часы роковой непогоды,
И пращ, и стрела, и лукавый кинжал
      Щадят победителя годы...
Под грозной броней ты не ведаешь ран;
Незримый хранитель могущему дан.

Твой конь не боится опасных трудов;
      Он, чуя господскую волю,
То смирный стоит под стрелами врагов,
      То мчится по бранному полю.
И холод и сеча ему ничего...
Но примешь ты смерть от коня своего».

Олег усмехнулся — однако чело
      И взор омрачилися думой.
В молчаньи, рукой опершись на седло,
      С коня он слезает, угрюмый;
И верного друга прощальной рукой
И гладит и треплет по шее крутой.

«Прощай, мой товарищ, мой верный слуга,
      Расстаться настало нам время;
Теперь отдыхай! уж не ступит нога
      В твое позлащенное стремя.
Прощай, утешайся — да помни меня.
Вы, отроки-други, возьмите коня,

Покройте попоной, мохнатым ковром;
      В мой луг под уздцы отведите;
Купайте; кормите отборным зерном;
      Водой ключевою поите».
И отроки тотчас с конем отошли,
А князю другого коня подвели.

Пирует с дружиною вещий Олег
      При звоне веселом стакана.
И кудри их белы, как утренний снег
      Над славной главою кургана...
Они поминают минувшие дни
И битвы, где вместе рубились они...

«А где мой товарищ? — промолвил Олег, —
      Скажите, где конь мой ретивый?
Здоров ли? все так же ль легок его бег?
      Все тот же ль он бурный, игривый?»
И внемлет ответу: на холме крутом
Давно уж почил непробудным он сном.

Могучий Олег головою поник
      И думает: «Что же гаданье?
Кудесник, ты лживый, безумный старик!
      Презреть бы твое предсказанье!
Мой конь и доныне носил бы меня».
И хочет увидеть он кости коня.

Вот едет могучий Олег со двора,
      С ним Игорь и старые гости,
И видят — на холме, у брега Днепра,
      Лежат благородные кости;
Их моют дожди, засыпает их пыль,
И ветер волнует над ними ковыль.

Князь тихо на череп коня наступил
      И молвил: «Спи, друг одинокой!
Твой старый хозяин тебя пережил:
      На тризне, уже недалекой,
Не ты под секирой ковыль обагришь
И жаркою кровью мой прах напоишь!

Так вот где таилась погибель моя!
      Мне смертию кость угрожала!»
Из мертвой главы гробовая змия,
      Шипя, между тем выползала;
Как черная лента, вкруг ног обвилась,
И вскрикнул внезапно ужаленный князь.

Ковши круговые, запенясь, шипят
      На тризне плачевной Олега;
Князь Игорь и Ольга на холме сидят;
      Дружина пирует у брега;
Бойцы поминают минувшие дни
И битвы, где вместе рубились они.


Публикувано от valka на 29.09.2009 @ 22:25:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Записки за закономанията
автор: Bukvist
611 четения | оценка 5

показвания 53240
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Песен за мъдри Олег" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Песен за мъдри Олег
от ggerin на 29.09.2009 @ 23:26:15
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти Весан,
за мен бе наслада за душата!
Прочетох на един дъх.
Поздрав!


Re: Песен за мъдри Олег
от shtura_maimunka на 30.09.2009 @ 20:11:26
(Профил | Изпрати бележка) http://smile999.blog.bg/
Знам, че не държиш на хвалебствените коментари, но тук просто няма нищо за критика.
За мен беше удоволствие да прочета!
Поздравчета на щурчето!:-)


Re: Песен за мъдри Олег
от karambol на 03.10.2009 @ 13:42:06
(Профил | Изпрати бележка) http://pitashtia.blogspot.com/
Благодаря.