автор: fightingone

Вързах се за жиците
За да оставя конете да тичат свободни
Играх си с огъня
Докато огънят не заигра с мен

Камъкът беше полускъпоценен
И ние почти не бяхме в съзнание
Две души твърде умни, за да обитават
Царството на сигурността
Дори и на сватбения си ден

Ние запалихме себе си
О, Боже, не я отхвърляй
не защото вярвам в любовта
ако любовта повярва в мен
о, повярвай в мен

В момента на капитулация
бях паднал на колене
Не забелязвах минувачите
И те не ме забелязваха

Попадал съм във всяка черна дупка
На олтара на тъмна звезда
Сега тялото ми е просешка паничка,
Която проси да се завърне, да се завърне
В сърцето си
В ритъма на душата си
В ритъма на своето подсъзнание
В ритъма, който копнее
Да бъде освободен от контрол

Натисках цифрите на банкомата
И можех да видя в отражението
Лице, което ме гледа втренчено
В момента на капитулация
На видение отвъд видимото
Не забелязвах минувачите
И те не ме забелязваха

Носех се с висока скорост с метрото
През кръстосващите се станции
И всяко око виждаше по различен начин всеки път
Броях докато спре болката

В момента на капитулация
На видение отвъд видимото
Не забелязвах минувачите
И те не ме забелязваха