автор: Srqda

Беше стена,
а аз търсех душата ти.

Израних се до кости,
стана бяла косата ми -
и се губех безмерно
в петте измерения...

А край мене животът безпаметно
като река преминаваше.
И когато над нас свечеряваше,
аз изгарях за глътка спасение -

на миг време от тебе
или миг от безвремие...

Не намерих душа и спасение,
а сълзи от река.
И куп вкаменелости...